Да бъдеш фотограф

Сватбена фотография

Сватбена фотография

Желанието ми да се занимавам с фотография се зароди докато бях още дете. Случи се съвсем случайно, както всичко хубаво. Дядо ми все казваше „За хубавите неща трябва време, прекрасните се случват спонтанно”. Така стана и с мен. Докато по време на лятната ваканция си играех в къщата на дядо ми, аз случайно попаднах на един стар фотоапарат Зенит. Занесох го при дядо за да го попитам какво е това, по това време нямах представа какво точно представлява фотоапарата и реално за първи път в моя живот се докосвах до такъв. Какво нещо е живота, от този момент натам не съм се разделял с фотоапаратите, а този стар Зенит все още е в моя дом, за да ми напомня от къде тръгнах.

Та тогава дядо ми показа какво представлява тази, за мен по това време, черна кутия. Това ме очарова. Факта, че можеш да заснемаш каквото си поискаш за мен бе равносилно на магия. После ме заведа в една тъмна стаичка, там той ми показа как да видя това, което съм заснел. Още си спомням как седях с отворена уста и широко ококорени детски очи, докато правеше разтворите, промиваше и закачаше на щипки лентата и снимките. В днешното съвремие и модерна технология, няма да си кривя душата, романтиката от това да проявиш филм ми липсва. Тази магия ме превзе. Реших да се занимавам с фотография. Казах му го. Той ме погледна и каза, че ако съм достатъчно упорит някой ден може да се превърна в професионален фотограф. Бях твърде запленен от всичко за да мисля за далечното бъдеще. Просто исках да снимам. От този ден ритането на топка и карането на колело придобиха друг смисъл за мен.

Вече не исках аз да извършвам действието, а да бъда човека зад обектива, да снимам как другите правят това. Така от просто хоби фотографията се превърна в моя професия. След години на стотици снимки и упорито учене аз се превърнах в професионален фотограф. А стария Зенит още ми напомня от къде тръгнах, спомена за дядо и малката, тъмна стая са пред очите ми и до ден днешен, независимо дали съм поканен, като сватбен фотограф, фотограф на събитие или снимам просто за удоволствие, а спомена е толкова ясен, че сякаш се случи вчера.

Абонаментче?